Конопът е висококачествен източник на растителен протеин, който съдържа всичките девет основни аминокиселини, плюс фибри, здравословни мазнини и минерали. Протеините в прахообразна форма са популярни хранителни добавки, използвани както от спортистите, така и от хората, които се опитват да отслабнат или да увеличат своята мускулна маса.
В днешно време все повече хора обръщат внимание на своята диета и търсят оптимални начини да получат достатъчно протеини за поддържане на здравословното функциониране на тялото си. Един от най-интересните и обещаващи източници на растителен протеин, който печели все по-голямо внимание, е конопът.
Конопеният протеин на прах е един от най-популярните разновидности на този вид суплементи. Приготвя се чрез смилане на пресовани конопени семена на фин прах. Има земен, орехов вкус и често се добавя към шейкове или смутита.
Тази статия ще ви запознае с плюсовете и минусите от приема на конопен протеин на прах и ще се опита да определи дали това е най-добрият източник на растителен протеин.
Животински срещу растителен протеин – каква е разликата?
Протеините са градивен елемент на всяка част от човешкото тяло – от мускулите и органите до костите, кожата и косата. Тялото не съхранява протеини, както други макронутриенти, така че те трябва да бъдат набавяни чрез храната.
Протеините се състоят от аминокиселини. Тялото на човек се нуждае от баланс на всички 22 вида аминокиселини, за да функционира правилно. Благодарение на правилния баланс на аминокиселини, ние можем да помогнем на тялото си да изгради мускули и да се възстанови бързо след тренировка.
Разбирането на разликите между растителните и животинските протеини е важно за всеки, който иска да бъде сигурен, че диетата му е здравословна.
Около 20% от човешкото тяло се състои от протеини. Именно поради тази причина е важно да приемаме достатъчно количество протеини в здравословната си диета всеки ден. Може да си набавим протеин от много хранителни източници – растителни и животински продукти. Някои хора твърдят, че източникът на протеин, независимо дали е животински или растителен, не е от определящо значение за здравословната диета. Други вярват, че растителният протеин превъзхожда животинския.
Протеините и аминокиселините се използват за почти всеки метаболитен процес, който протича в тялото. Различните протеини обаче могат да се различават значително по видовете аминокиселини, които съдържат. Докато животинските протеини дават добър баланс на всички аминокиселини, от които се нуждаем, някои растителни протеини са с ниско съдържание на определени аминокиселини.
Видове аминокиселини
Има около 20 аминокиселини, които човешкото тяло използва за изграждане на протеини. Те се наричат протеиногени.
20-те протеиногенни аминокиселини се наричат също и стандартни аминокиселини, които могат да бъдат разделени на три групи: незаменими, полу-заменими и заменими.
- Незаменими са осем от 20-те аминокиселини. Те са от изключително значение за човешкия организъм, тъй като тялото не може да ги произвежда само и те трябва да бъдат доставени на тялото чрез храната или чрез хранителни добавки. Те са: изолевцин, левцин, лизин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан и валин. В тази група са едни от най-важните за културистите и почитателите на фитнеса – три верижно разклонени аминокиселини: изолевцин, левцин и валин, известни като BCAA.
- Полу-заменими са аргинин и хистидин. Те трябва да се консумират в диетата при определени обстоятелства.
- Заменими са останалите десет, които могат да бъдат произведени от нашия организъм. В тази категория попадат: аланин, аспарагин, аспарагинова киселина, цистеин, глутамин, глутаминова киселина, глицин, пролин, серин и тирозин.
За оптимално здраве, тялото ви се нуждае от всички незаменими аминокиселини в правилните съотношения.
Пълноценни и непълноценни протеини
За пълноценното хранене определящ е оптималният прием на протеини. Недостатъчния прием на протеини за дълъг период от време нарушава метаболизма, основната дейност на жлезите с вътрешна секреция и цялостния имунитет на организма. Системното лишаване може да доведе и до образуване на отоци и нарушения в централната нервна система.
От особена важност са и за активно спортуващите. Без протеини няма как да работят и нарастват мускулите. Трябва да се има в предвид, че не всички протеини са еднакви и с еднаква биологична стойност.
Протеините са пълноценни и непълноценни в зависимост от количеството аминокиселини, които съдържат.
Пълноценни са тези, които съдържат пълния набор есенциални (незаменими) аминокиселини в необходимите количества. Това са всички протеини от животински произход плюс соевият белтък.
При непълноценните протеини – обикновено това са тези от растителен произход – някои от есенциалните аминокиселини отсъстват или са в минимални количества.
Ако вие се стараете да изградите големи и здрави мускули, задължително е в менюто ви да присъстват:
Протеини с животински произход, които включват:
- яйца – особено белтъците, позволявайте си и до 1-2 жълтъка дневно;
- червено месо – телешко, агнешко, свинско, дивеч и т. н.
- птиче месо;
- риба – сьомга, риба тон, скумрия, пъстърва, сардина и т. н.
- млечни продукти
Протеини с растителен произход:
- соеви продукти – соевият белтък се смята за най-пълния от протеините с растителен произход
- елда
- киноа
- чия
- коноп
- фъстъци и ядки
Растителни или животински източници на протеин?
Когато избирате между растителни и животински източници на протеини, е важно да вземете предвид другите хранителни вещества, които храните осигуряват. Храните, богати на протеини, могат да имат разнообразни хранителни профили. Източниците на животински протеини често са с високо съдържание и на други жизненоважни хранителни вещества, които липсват в растителните храни.
Те включват ценни хранителни вещества, включително:
- Витамин В12: Витамин В12 се съдържа главно в риба, месо, птици и млечни продукти. Много хора, които избягват животински храни имат недостиг на този важен витамин от група B.
- Витамин D: Витамин D се съдържа в мазната риба, яйцата и млечните продукти.
- DHA: Докозахексаеновата киселина (DHA) е основна омега-3 мазнина, намираща се в особено големи количества в мазната риба. Тя е важна за здравето на мозъка и е трудно да се набави от растителни източници.
- Желязо: Желязото е микроелемент, който се съдържа предимно в месото, особено в червеното месо. Той се усвоява много по-добре в тялото от животинската, отколкото от растителната храна.
- Цинк: Цинкът се съдържа главно в животински протеинови източници като говеждо, свинско и агнешко месо. Освен това се усвоява по-лесно, когато се набавя чрез животински продукти.
Разбира се, има и много хранителни вещества, открити в растителната храна, които липсват в източниците от животински произход. Следователно яденето на балансирани количества и от двете е най-добрият начин да си набавите всички нужни хранителни вещества.
Следва продължение…
